Панчарево - Половрак
Лозенската планина се намира доста близо до София, но е често подценявана или даже мнозина не са чували за нея. Всъщност представлява отличен избор за разходка или за спорт или за пикник през уикенда.
Ако ви е писнало от тълпите по Витоша, то Лозенската планина е идеалният вариант за Вас.
И така, бяхме решили да направим нещо тези дни което да ни възвърне малко формата на мен и Евгени и се чудехме къде точно, когато аз измислих да отидем до връх Половрак от Панчарево и обратно.
Маршрутът е идеален за ходене, тичане и даже може и с колело да се направи, но има известни участъци, където колелото ще трябва да се носи на ръце. Не са много.
Паркингът до ВЕЦ Кокаляне е добра стартова позиция или алтернативна възможност е спирката на градските автобуси номер 1 и 4: Кокалянско ханче. Друг вариант за стартова позиция е стената на язовир Панчарево, но там през почивните дни или при хубаво време е невъзможно да се паркира, а освен това хората по асфалтирания пешеходен път (който е и доста тесен) са доста много. Нямахме работа въобще по асфалта, а просто паркирахме, преоблякохме се и хванахме сравнително стръмно изкачващия се черен път от горната страна на езерото, точно на завоя след ВЕЦ Кокаляне.
При дъждовно време, от тази начална точка чак до Половрак е кал, ама много сериозна кал. Черните пътища навсякъде в Плана са коловозни при сериозно размекване на калта може да се затъне почти до колене. (личен опит) Има и много отклонения и ако не се знае точния маршрут, вероятността да се загуби човек е доста голяма. По този път маркировка няма, освен няколко останали табели и зелени точки от планинския маратон Панчарево - Половрак. След заврънкулки се стига до старите казарми, които сега представляват просто една грозна картина на полуразрушени сгради или може би някой даже не са достроени. Дотам има около 550 м изкачване, а километрите са 7.
По-интересната част започва веднага от казармите, където първо има една равна отсечка, а после предстои едно доста стръмно качване, но кратко, и изключително екстремно спускане, но кратко. Внимание! Спускането е много стръмно, по ситни камъчета и въпреки че е само около 50-100 метра буквално като дължина, човек може да пострада, ако не е внимателен. Възможно е това спускане да се подсече, по една странична пътека, която не е толкова екстремна.
След това предстои отново качване и спускане, докато се излезне до един широк черен път, който се хваща надясно, и след няколко минути се разкрива връх Ланина могила от дясно. Този връх има също сравнително кратко, но стръмно изкачване и после слизане, докато се излезне до един широк път, който се хваща наляво и после веднага надясно.
След още няколко минути се вижда и Половрак. В едната посока от началната точна до там са около 14 км.
Връщането може да стане по същия път или по друга пътека до Пасарел или Лозен, но маркировката на много места е в лошо състояние и е хубаво маршрута да се знае предварително.
GPS трак:
Ако ви е писнало от тълпите по Витоша, то Лозенската планина е идеалният вариант за Вас.
И така, бяхме решили да направим нещо тези дни което да ни възвърне малко формата на мен и Евгени и се чудехме къде точно, когато аз измислих да отидем до връх Половрак от Панчарево и обратно.
Маршрутът е идеален за ходене, тичане и даже може и с колело да се направи, но има известни участъци, където колелото ще трябва да се носи на ръце. Не са много.
Паркингът до ВЕЦ Кокаляне е добра стартова позиция или алтернативна възможност е спирката на градските автобуси номер 1 и 4: Кокалянско ханче. Друг вариант за стартова позиция е стената на язовир Панчарево, но там през почивните дни или при хубаво време е невъзможно да се паркира, а освен това хората по асфалтирания пешеходен път (който е и доста тесен) са доста много. Нямахме работа въобще по асфалта, а просто паркирахме, преоблякохме се и хванахме сравнително стръмно изкачващия се черен път от горната страна на езерото, точно на завоя след ВЕЦ Кокаляне.
При дъждовно време, от тази начална точка чак до Половрак е кал, ама много сериозна кал. Черните пътища навсякъде в Плана са коловозни при сериозно размекване на калта може да се затъне почти до колене. (личен опит) Има и много отклонения и ако не се знае точния маршрут, вероятността да се загуби човек е доста голяма. По този път маркировка няма, освен няколко останали табели и зелени точки от планинския маратон Панчарево - Половрак. След заврънкулки се стига до старите казарми, които сега представляват просто една грозна картина на полуразрушени сгради или може би някой даже не са достроени. Дотам има около 550 м изкачване, а километрите са 7.
 |
| Старите казарми |
 |
| Изглед от края на стръмното изкачване при връх Ланина могила към Витоша |
След още няколко минути се вижда и Половрак. В едната посока от началната точна до там са около 14 км.
 |
| връх Половрак |
Връщането може да стане по същия път или по друга пътека до Пасарел или Лозен, но маркировката на много места е в лошо състояние и е хубаво маршрута да се знае предварително.
GPS трак:
Comments
Post a Comment