Витоша 100 - как я усетих

В100 - 2015 преди старта

Витоша 100 (В100) е легенда сама по себе си. Това е едно от най-старите събития на територията на България, което всяка година обогатява преживяванията на мнозина. Защо го наричам събитие: просто защото състезание няма да е съвсем уместно, въпреки че напоследък доста го правят състезателно при това някои го правят даже и двойно: веднъж с велосипед, втори път пеша/с бягане.

Но нека да се върнем малко назад в историята на В100. Спорно е кога точно се появява за първи път. Някои източници посочват началото на 20 век, а други 70те години на 20 век, но едно е сигурно: в началото идеята е била да се обиколи Витоша за 24 часа с туристически преход. Участниците са били твърде малко и от специализирани дружества или спортни клубове. Краят на 80те години В100 набира популярност, но само за малко, защото след падането на социализма, настъпват бедни години и В100 въобще е забравена. Това продължава до края на 90те години, когато отново се възражда, въпреки че има някои години, когато В100 е на косъм да не се случи. Чак от 2012-2013г. насам, настъпва невиждан за В100 интерес и за първи път през 2013г. участниците са над хиляда, като се включват и колоездачите.

В 100 - 2015, препятствия по трасето 

Аз видях за пръв път В100 по телевизията през 2014г., когато се бях върнал току що отново в България. Тогава не обърнах много внимание даже напротив, помислих си как може да има такива ненормалници, които да тичат почти 100 км. До следващото лято през 2015г., вече се бях запалил да направя В100 и наистина се пуснах на скороходната обиколка. Имах травма за съжаление и след средата падна едно голямо влачене, но проявих упоритост и реших да я направя докрай, куцукайки. Заковах 17 часа и 31 минути. Още на финала тогава реших да я направя още един път, като се подготвя както трябва. Така и стана през 2016г. Бях доста по-подготвен и този път я направих за 12 часа и 34 минути, от което останах доволен и реших да не я правя повече (скороходно). Постигнах целта си и нямах нужда още да се напрягам и да гоня някакви безумни резултати или пък още да се доказвам на себе си. Но не това е най-интересното.

В 100 - 2015, преди Брезите, на около 70тия км

Учудващо свеж все още.

През тази година 2017, вече нямах особен ентусиазъм за В100 скороходно. Бях започнал да си мисля за В100 с велосипед, понеже исках да сравня преживяванията, но доста време се чудих преди да се реша да я направя с велосипед. Основното, което ме спираше психически, беше 1200+ колоездача по тесни пътеки, където наистина има предпоставки за инциденти и съответно нямаше да има никакъв кеф. При бегачите разбира се е съвсем друго. Но накрая след много мислене.... записах се и си казах каквото ще да става, правя В100 с велосипед. Не се готвих особено с трейл колоезденето, което може би беше пропуск, но всъщност нямах и време. Все пак познавах много добре трасето и реших, че няма да има изненади. Е, грешах, но това щях да го видя в деня на самото събитие. Уговорил се бях с един голям чешит, Стоян, да отидем заедно и да го врътнем заедно. Набавих си предният ден всичко необходимо: сухи барчета, ядки, фурми, кемълбек зареден с вода, лепенки, малки инструменти за велосипеда и т.н. Алармата иззвъня точно в 4.00 часа и няколко секунди след това звънна Стоян. Бяхме се уговорили в 5.00 да тръгнем и да сме на старта в 5.30. Така и стана. Пристигнахме в 5.30 на старта пред Националният исторически музей в Бояна и вече там си беше доста пълно. Тягостно почаках до 6.00 часа, когато беше старта. Дойде заветният миг на тромбата най-накрая и цялата кавалкада от велосипеди започна да се придвижва от музея на изток, по бул. България и нагоре по Беловодски път към Бялата вода и Тихият кът. До Тихия кът е основно изкачване, първо по асфалт, после по черни пътища, но няма големи изненади.

Витоша 100 - 2016, на старта

Изненадите започват след Тихия кът, с няколко направо екстремни спускания, където най-често чуваната дума е "Ляво, ляво, лявооооо...." Тук вече имаше паднали, контузени, изхвърчали от пътя и тем подобни колоездачи. Всеки обаче ставаше и се стремеше да продължи напред. В един момент се изпречи най-стръмният участък по трасето, където велосипедът се носи на гръб, за около 50 метра. След като мина и това препятствие, излезнахме на доста равната част до Кладница, около 12 км. Всичко щеше да бъде перфектно тук, ако пътеката не беше изключително тясна и нямаше хора, които да те притискат зад гърба. Почти преди Кладница, направо ми стана вече неприятно постоянно някой да напира отзад. Какво пък толкова, дали няколко минути по-рано или по-късно. Спрях на подкрепителния пункт в Кладница, да заредя батериите и след около 5 мин продължих към бариерата на язовир Студена.

   

Подкрепителен пункт

След Кладница се минава покрай Делта Хилс и оттук нататък трасето вече не е тясно и колоната зпочва да се разкъсва. Има няколко кални участъци, които тази година бяха ама много кални и поради тази причина имаше водоструйка на следващия подкрепителен пункт Бариерата. Аз подминах водоструйката поради голямата опашка и след още една кратка почивка се захванах с така наречената асфалтова джунгла. Това е асфалтовия път, който продължава след Бариерата и преминава през Боснек и стига до Чуйпетлово. Плавно изкачване, за около 13-14 км. Знаех го отлично от миналите години, при скороходната обиколка. С велосипед бях добре подготвен психически и асфалтовата джунгла не успя да ме пречупи. Поради монотонноста, от време на време просто се изправях на седалката и въртях. Лека-полека пристигнах в Чуйпетлово.

В 100 - 2016, след Ярлово, по време на голямата жега

Още една пауза за около 5 минути и след това газ към Ярлово, където всъщност дойде най-трудната част от трасето поради още повече кал, камъни на места, рекички и удължението тази година по маршрута на Е4 през Бука Преслап и после спускането към Ярлово. Тук вече започнах да усещам болки в кръста поради неравностите и вибрациите. Спирах на няколко пъти да почивам и да раздвижвам кръста. Като пристигнах в Ярлово, реших да поостана около 10 минути на пункта, за да ми се оправи кръста и чак след това продължих. След Ярлово до Брезите участъкът представлява доста неприятни поляни, изцяло открити, с обилно слънце и кал на места. Има още изкачване, докато се излезе на асфалтовия път при Ярема. Оттам към Брезите има спускане и после пак изкачване. Тук вече аз започнах доста да се загрявам и съответно трябваше да хидратирам. От Брезите до финала трасето най-накрая става почти равно, с малки изкачвания и слизания, освен серпантините над Симеоново, където препоръчвам на всеки любител да слезне от велосипеда и да ги мине на крак. Иначе има голям риск от падане и контузия - серпантините са твърде стръмни.

В 100 - 2016, време за преобличане и презареждане

Пресякох финала в 15.00 часа или нещо такова и бях много доволен. Бях си поставил за цел да го завърша и го направих, безаварийно, както и без да имам технически проблем с велосипеда. Натоварването не беше екстремно също макар че на места карах по-бързо отколкото ми се иска, поради натовареността по трасето от други колоездачи най-вече.

КАКВО ПРЕПОРЪЧВАМ НА ВСЕКИ ОТ ВАС, КОЙТО ИСКА ДА ПРОБВА ТОВА ТРАСЕ:

- Пешеходно или с велосипед има голяма разлика. С велосипед натоварването е по-малко, но пък има повече изненади. Обикновено с велосипед, може да се причини доста голяма контузия, докато при пешеходната обиколка рискът е по-малък от големи контузии, но пък натоварването върху стави, мускули, вътрешни органи е много по-значително, отколкото при обиколката с велосипед.

В 100 - 2016, финал: 12:34

- Няма нужда да се записвате на състезанието, ако искате просто да видите трасето. Възможно е да покарате или да походите по части от трасето по всяко време. По време на състезанието е доста натоварено и не препоръчвам тогава да правите проучвателния си тур.

- Предимството да се пуснете на състезание, е че има подкрепителни пунктове. Вариант е да направите проучвателно трасето по време на състезание, просто без да се състезавате.

В 100 - 2017, в голямата кал

Със сигурност твърдя, че всеки българин трябва да направи това трасе поне веднъж в живота си, без значение как: дали с велосипед, дали с ходене или тичане и разбира се без значение от времето. Ако пък поради някакви причини не е възможно такава дълга дистанция наведнъж да се направи, то пак е възможно да се направи на сегменти или части през различни дни или уикенди.

Смело твърдя, че това е едно от най-значимите за мен трасета и пак ще се връщам по части от него и занапред.








GPS трак